Крушунските водопади и Деветашката пещера

Здравейте, момичета!
Не съм от хората, които не обичат да пътуват, затова и не виждате много травъл постове в блога. От време на време, обаче е хубаво да разнообразиш ежедневието с малка екскурзия. Така решихме да си направим еднодневна разходка до Крушунските водопади. Дори и за обикновени хора като мен маршрутът е много лесен, няма почти никакво катерене и в повечето части си като в природен парк.

Направи ми впечатление, че местността не е заградена, но въпреки това на входа има бутка за билетчета, на която трябва да си платиш, за да разгледаш. До нея има цяло "село" със сергии с какво ли не за туристите. Малко по-навътре се намира малко хотелче както и басейн. На около 200 метра пък има заведения с доста силна музика, които съсипват впечатлението за природна забележителност. Като цяло гледката, която разкриват водопадите ми хареса, но целия този шум ми дойде в повече.

След водопадите решихме да се отбием и до Деветашката пещера. Отново маршрутът е лесен, няма изкачване или слизане. Пътят е само направо и няма как да я подминете. На входа е поставена бутка за билетчета, която е насред нищото. Малко по-надолу се минава през мост и се показва величествена гледка към входа на пещерата.

Отвътре пещерата е добре осветена с естествена светлина. От лявата част има рекичка, а от дясната скални образувания.

Гледките, които се разкриват са наистина невероятни и заслужава да се види поне веднъж в живота. Общата дължина на подземните галерии е 2,44км., а обемът й е 632,548 м2. Преди е била използвана за съхранение на горива и се радвам, че сега пещерата е обявена за природна забележителност и красотата й може да се съхрани. Деветашката пещера е дом на 15 вида прилепи, 35 вида пещерни безгръбначни животни, над 20 вида птици, 12 вида бозайници. Всичко това и отдалечеността на сергии правят разходката в нея едно незабравимо преживяване.


Това е всичко за днес, надявам се да ви е било интересно. Ако имате предложения за други интересни места споделете в коментарите!
Хубав ден!

Facebook                         Instagram

Замъкът в Равадиново

След дългите разходки из уличките на Созопол нямаше как да пропуснем да посетим този толкова хвален от всички замък. Заслужаваше ли си 10те лева за вход? Съвсем скоро ще разберем:

Замъкът се намира на няколко километра от Созопол, в началото на с. Равадиново. Навярно оттам идва и неофициалното му име, но всъщност официалното му име е "Влюбен във вятъра".
Никога досега не съм била в истински замък и си представях нещо по-обикновено, което естествено е преувеличено, защото замъци не са характерни у нас, но останах много приятно изненадана,  още от влизането, когато пред нас се разкри приказна гледка.

В първия момент може да си помислиш, че си попаднал на снимачната площадка на някой филм,  величествена сграда, заобиколена от приказна природа и всичко е изпипано до най-малкия детайл.

Най-големият минус е че замъкът не е завършен и можеш да го разгледаш само отвън, но въпреки това тези приказни гледки си заслужават и определено има какво да се види.  :)

Разходка из Созопол

Здравейте, момичета!
След кратката (или не чак толкова) почивка, която си взех е време да споделя малко повече за градчето, в което съм влюбена и мисля и занапред отново да го посещавам- Созопол.
 В този малко по-различен пост ще ви споделя впечатлението си от повечето атракции и местенца, които си заслужават да бъдат посетени както и тези, които може да пропуснете.

Той е град в югоизточна България и е един от най-старите български градове. Има много добре запазена архитектура от 18-19век., която може да се види разпръсната из стария град и множество интересни занимания и неща, които човек може да опита по време на почивката си.

Ако си търсите местенце за спокойна ваканция малко по-далеч от тълпата, то тогава е най-добре да се насочите към стария град и то в най-вътрешните му части, където уличките са наистина тесни, а къщите са дървени и въобще цялата атмосфера те пренася в миналия век.

Долните етажи на много от къщичките са превърнати в ресторантчета с прекрасна гледка към морето и са идеални за романтични вечери с половинката.

Ако все пак сте дошли главно заради забавлението ви предлагам да се насочите към новата част на града и на търсите квартира/хотел около плаж Харманите и т.нар. "Веселата уличка", която всъщност е крайбрежната улица. Последната е осеяна с множество механи и плажни барове, увеселителни атракциони и плажни капанчета, които предлагат готова риба за вкъщи.
Там купона продължава чак до сутринта и ако сте с малко дете не ви го препоръчвам, защото е прекалено шумно.

Храната е разнообразна като преобладават рибата и скарата,а в някое по-забутано и елегантно заведение може да попаднете на нещо по-интересно като тази свежа салатка с рукола и каперси, от която си облизах пръстите :D

Цените за храната са на средно ниво- сутрин може да минете и с 5лв. за кофичка мляко и плодове ако предпочитате по-лека закуска като мен. На обяд в 90% от ресторантите предлагат обедно меню за 6.50лв, което включва супа, основно и десерт, което според мен е напълно достатъчно, за да се нахрани човек.
Най-солено излиза вечерята, при която ако искаш нещо по-така трябва да си готов да се разделиш с поне 30лв. на човек (включвам и напитките тук).

Плажовете тук предлагат и достатъчно място за свободна зона ако не желаете да използвате чадъри. При платената зона комплектът от 2 шезлонга + чадър и масичка е 20лв., а чадър и шезлонг излиза 13лв. От двата по-централни плажа, които могат да се посетят аз предпочитам Харманите, защото е по-голям и чадърите не са толкова нагъсто разположени както при централния.

Атракционите са многобройни като се започне от тези на плажа (водно колело, джет, банан и т.н.), минем през откритото кино , батути, билярд, въздушен хокей и се спрем на снимка с някой хайдутин или момиче в народна носия по механите. Със сигурност съм изпуснала доста неща от списъка, но те са толкова много, че ти трябва сигурно месец, за да пробваш от всичко.
Ако предпочитате нещо по-спокойно за прекарване на времето, то има няколко музея, множество църкви и параклисчета и разходки с лодки около града.

Музеите съм ги посещавала и предишни години, затова реших да видя как изглежда града погледнат през лодка и да си направя една малка разходка. Всъщност се оказа, че разходката никак не е малка, а си е цял час и не е много подходяща за хора, които страдат от морска болест. Въпреки това, ако издържате на клатушкане и не ви е страх от малко пръскане с вода, разходката наистина си заслужава. Преживяването е страхотно и ще го помня дълго време.

Надявам се да ви е било интересно, в коментарите може да ми споделите къде е била или ще бъде вашата почивка тази година! :))
Хубав ден!

Разходка из северна България

Рядко пътувам...най-вече защото нямам нужното свободно време, което ти трябва за една хубава разходка. След дълго планиране с приятеля ми успяхме да отделим 2-3 дни от запълнените си програми и да съчетаем гостуване при роднини с малка разходка до близките градчета.
Ден 1:
Заради сутрешните ми ангажименти в университета се наложи да потеглим чак на обяд, но заради положителните емоции от това, което предстои умората не се усещаше особено. И така заредили с храна и вода най-накрая успяхме да се откъснем от претъпкания град и да се насладим на гледката от двете страни на магистралата. Бих казала, че за магистрала (тази, която води към Плевен) пътя е ужасен, но като знам къде живея това не ме изненадва особено.

                                Не можах да подмина осеяното с облачета небе :)

След няколко спирания за почивка и набързо хапване най-накрая пристигнахме до главната си дестинация, а именно едно малко и може би неизвестно на повечето хора селце на около 30мин. от Плевен.

Както повечето изолирани селца и тук масово населението е застаряващо и млади хора почти няма. Като изключим това самото село е сравнително голямо, къщичките са разположени на различни хълмчета и може би единственото по-интересно нещо, което може да се види е католическата църква, но за това по-късно :)

                             Точно в средата се вижда католическата църква.

 Беше късно, затова решихме да продължим разходката на следващия ден.

Ден 2: Разходка до гр.Никопол

Пътя се оказа доста по-дълъг отколкото си представях, но не липсваше мотивация, а и цлънчицето точно се беше показало.

Гледките те оставят без думи и започваш да си припомняш колко красива може да е България.
Естествено няма как да не спреш и да не си направиш едно бързо селфи по този повод :D

Още с влизането в гр. Никопол веднага се вижда р.Дунав, която минава през целия град и беше главната причина, заради която го посетихме.

 Самата река на мен ми прилича на огромно езеро и заслужава да се види поне веднъж.

                              Кръстокуполна църква "Св. св. Петър и Павел" 12-14 век.

Ден 3- Католически Великден

Католиците го празнуват една седмица преди православните християни и нямаше как да пропуснем почерпката с яйца и козунак.

След закуска решихме да посетим църквата и да видим как протича този празник при католиците.

Църквата вътре и вън е красиво украсена и много по-добре потдържана от други цървки, които съм виждала, което си е похвално за такова малко селце.

На връщане от църквата се отбихме и до р. Осъм, която не е толкова грандиозна като р. Дунав, но пак има свой си чар.

Мостчето, по което се минава над нея си има по един лъв във всеки ъгъл и се нарича Лъвов мост (точно като в София :))

След обяд трябваше вече да тръгваме, за да успеем да се приберем на време за новата работна седмица, но преди това сбогуване с Ричи :))