Project 8 Pan: Final

Здравейте, момичета!
Миналата година започнах един Project Pan, който трябваше да приключи още в края на годината. Доста ме затрудни и реших да го удължа до Май месец тази година (така щеше да се получи горе долу една календарна година) и успях да го завърша до към средата на миналия месец.
Не мога да кажа, че е силно постижение и факта, че се проточи толкова дълго във времето го отдавам на забравянето да използвам всички продукти. Стигнах до извода, че ако е един продукт можеш да се съсредоточиш много по-лесно в доизхабяването му, но когато са повече ако не си направиш списък и не ги поставиш на видно място просто започваш да ги забравяш.

Въпреки всичко реших да споделя напредъка си по този проект и най-накрая да се разделя с продуктите, които си чакат настрани.


Това са всички продукти, с които се захванах миналата година. Поста, с който започнах както и докъде бях стигнала в началото на проекта може да видите тук


Кремчето на Vichy е всъщност гел, който е перфектен за лятото. Мислех да го сменя след като приключа с него и да си намеря нещо друго, но това лято му се усеща липсата. Доста бавно свършва и ми стигна за около 2 години използване (не всеки ден, разбира се).
Парфюма на Beyonce в началото почти не мърдаше, но след като дойдоха по-студените месеци през зимата бързо му видях сметката. Определено ми липсва и бих си го взела отново.
Маслото на Lierac...ох просто съвършенство. Най-луксозното ми масло, което съм имала. Остава на кожата такова елегантно ухание, такава глезотия е че ми беше много жал да го изхабя. Не съм сигурна дали го има  все още в този му вид по аптеките (знам че има някакво ново, което бях пробвала, но не е същото). В момента си има достоен заместник в лицето на Nuxe, който е с доста близки характеристики.
Кремът за лице на Avon ми е тотално безразличен продукт и се радвам, че свърши. С нищо не можа да ми привлече вниманието и ми отне много време да го изхабя. Не бих си го взела отново.


Основата на MAC, колкото и да я харесвам се радвам, че свърши. По никакъв начин не може да се види до къде е и след цялото пазене за един бал се оказа, че вътре няма нищичко :) Преди я харесвах, заради блестящите частички, които озаряват лицето, но след няколко години ползване (и съзряване) този ефект не ми допада толкова много. Ще си помисля дали заслужава да бъде взета отново.
Едно балсамче на Gabrini, което е от ужасно по-ужасно. Мисля че дори влезе в един пост с разочарования. Нищо положително не мога да кажа за него- не мирише на ягоди (даже има химическа миризма); оцветява устните, което никак не ми допада в балсамите, не попива, омазнява ги, а за капак се счупи и падна на земята. В този момент вече реших, че е време да прекратим взаимоотношенията си и като лоша връзка да не поглеждаме назад един към друг :))
Това старо червило на Avon ми е на сърцето, защото го използвах за бала си и много исках да си припомня някои моменти преди да се сбогуваме, но установих, че е прекалено изсъхнало и блестящите частички разраняват устните ми всеки път щом го използвам. Ами няма как, реших че не си заслужава и го оставих.



И накрая продукта, с който се мъчихме чак до миналия месец е един руж на Essence, който ми беше супер любим, но явно с течение на времето и многото използване много ми омръзна и май за момента не искам да го виждам повече. Чао и на теб!

Това е всичко от моя поостарял Project Pan. Скоро не планирам да правя пак подобен проект, но ако ви харесват такъв тип постове може да следите моя Pan That Palette , който жъне успех тази година.

Поздрави и хубав ден!

No comments